Последните няколко дни попаднах на различни проучвания за това как потребителите на мобилен интернет нарастват с всеки изминал ден, а прогнозите са в най-скоро време броят им значително да превишава домашните абонати. Не е нужно да си гении или завършил статистика за да се досетиш за подобна тенденция още повече, че броя мобилни телефони превъзхожда, или поне аз така мисля, броя активно свързани в мрежата персонални компютри.

По отношение на мобилния интернет дори и в нашата малка страна сме атакувани от „неустоими“ предложения най-вече от мобилните оператори. Интересно е, че въпреки всичко това малко са хората, на които 2G, 3G, 4G, HSPA+, LTE, WiMax изобщо им говори нещо.

Скоро потърсих статии по темата, като се оказа, че от такива Гугъл изобилства, но за съжаление много малко от тях са на прост и разбираем език. Преди да продължа бих искал да направя важното уточнение, че написаното по-долу в никакъв случай не е нито най-подробното, а още по-малко миродавно по отношение технически характеристики, протоколи на пренос или основите на работа на мрежата. Най-малкото обаче бих могъл да се опитам с думи прости да поясня някой основни положения и разликите между различните типове мрежи.

Най-масово разпространените и ползвани във времето са 2G, 3G, 4G, HSPA+, LTE, WiMax. Да, преди някой да оспори подредбата, ще се съглася, че има и 2,5G, 3,5G и тн, на което ще се спра малко по-късно. Нека направим няколко уточнения за да е ясно за какво става дума. Скоростта на свързаност се измерва в Kbps. Скорост 1Mbps = 1024Kbps. Обема свалена информация за единица време е kb/s. Това всъщност ви показва торент клиента когато сваляте филм. За да превърнете Kbps в kb/s всъщност делите скоростта на 8 и получавате обема.

Пример: Ако у дома ползвате 8Mbps = 8192Kbps, а торент клиента ви би следвало да индикира 1024Kb/s = 1MB/s, тоест филм от 700MB ще бъде свален за около 700 сек или приблизително 12 мин…

2G или с други думи второ поколение мрежи. Това е протокола, който моделите телефони ползваха преди години. Трудно ми е да конкретизирам скорост, предвид ниските и стойности. Нека кажем, че трябва да сте човек с наистина здрави нерви за да изчакате отварянето на елементарна интернет страница използвайки 2G.

2,5G се появи в следствие подобрението на структурата на мрежите на операторите. Да, рядко ще чуете някой да ползва наименованието 2,5G, но технологията е по-бърза от тази при 2G и не позволява скоростите на трансфер, такива каквито могат да са при 3G. Разновидностите на 2,5G са две:

• GPRS (General Packet Radio Service), която позволява скорости от порядъка на 30-40Kbps
• EDGE (Enhanced Data for GSM Evolution), който е около три пъти по-бърз от GPRS или с други думи скорости около 100Kbps, което значи че снимка с размер 12-14kb би се заредила за около секунда…

Тук вече идва реда на така познатото 3G или трето поколение мрежи. Мобилният ви оператор може да доставя свързаността ви през 3G ползвайки CDMA, WCDMA, GSM, UMTS или който и да е друг от съществуващите протоколи към момента. Това не бива да бъде притеснение за вас или нещо с което да се затормозявате. При 3G-то е като при цифровия сигнал изразяван с 0 или 1, т.е или го има или го няма. Тук бих ви посъветвал преди да се втурнете към най-близкия офис на мобилен оператор, първо да проверите дали в района, в който живеете има 3G покритие. Може би ще има хора, които да ми се изсмеят, но на тяхно място първо бих поразпитал познатите си, за да не се окаже, че и трите оператора у нас не са чак така добре, както твърдят по отношение на покритие за мобилен интернет.

И така стигнахме до 3,5G и 4G. Трудно е да се каже с точност коя технология към кой от двата вида спада. Много често технология, която по пътя на логиката би следвало да е в групата на 3,5G бива поставяна при 4G.

Защо? Нямам представа, може би второто се е превърнало в своево рода символ за най-новото, най-бързото…знам ли?

Обикновено, това което ще ви предложат като 4G е HSDPA, HSUPA (High Speed Download/Upload Packet Access), HSPA+ и тн. При тази технология достъпните скорости са до 21Mbps макар, че към момента са постижими само в тестови условия (скоро Мтел анонсираха подобни скорости при демо тестове на услугата). Реално, ако включим в бройката на ползваните устройства и тези за мобилен интернет от типа VMCC, то постижимите скорости в зони на покритие са около 5-7Mbps.

LTE или Long-Term Evolution е технологията, която най-често се спряга за заместител на всички изброени до тук. Теоритично с нея могат да се достигат скорости около 100-130Mbps, макар че последните тестове в скандинавските страни сочат по-малко от половината, т.е от порядъка на 40Mbps. Колкото и примамливо да ви звучи, поне в България все още не съм чул някой да има инвестиционни намерения в тази насока. Мобилните оператори последните 2 години щедро, или поне така твърдят, наливат пари в това да доразвият и обновят мрежите си до 3,5G стандарти. Малко вероятно е просто така да загърбят всичко правено до сега и да започнат от начало.

WiMax или (Worldwide Interoperability for Microwave Access) е телекомуникационна технология, разработена да предоставя безжична свързаност на големи разстояния за различни устройства (от работни станции и портативни компютри до мобилни телефони). Технологията е базирана на стандарта за пренос на данни IEEE 802.16. Името „WiMAX“ е въведено от организацията WiMAX Forum, създадена през юни 2001 специално, за да приведе в съответствие и междуоперируемост стандарта. Бъдещите надежди са за скорости над 1Gbps, но за съжаление реалността у нас е далеч от това. У нас на пазара оперират Транс Телеком, Макс Телеком и Некском, като предлаганите скорости са от порядъка на 1 до 8 Mbps. За съжаление у нас все още няма оператор, който да предложи устройства (мобилни телефони, лаптопи) ползващи WiMax свързаност.

Ако трябва да погледнем реално на нещата, в повечето случай продажбата, а и покупката се крепят на старият принципа „човешкото око е лакомо“. Имам предвид, че потребителите постоянно търсят възможности за по-високи скорости на ползване, които реално погледнато (говорейки за мобилни телефони) рядко биват ползвани. В крайна сметка скорост от 2-4Mbps е повече от достатъчна да гледате клип или филм, при това в HD качество. Приложенията на мобилния ви телефон ползват и се нуждаят от в пъти по-малки скорости.

И накрая, бих искал да завърша с нещо важно. Няма значение как някой ще нарече мрежата си – 3,5 ; 3,7 или 4G. Много по-важно е въпросната мрежа има ли покритие там където вие живеете, работите или често пребивавате. Може да ви звучи смешно, но на кого му пука (изключвам региона на Кукуш 1), че М-Тел постигат демо скорости от 20 и нагоре мегабита? На никой, защото ако ще да са и 100, те не са достъпни за нас, крайните потребители. За това винаги преди да пристъпите към покупка или подписване на договор за подобна услуга, преди това се информирайте за покритието и качеството на услугата във вашият регион.