Последните няколко дни попаднах на различни проучвания за това как потребителите на мобилен интернет нарастват с всеки изминал ден, а прогнозите са в най-скоро време броят им значително да превишава домашните абонати. Не е нужно да си гении или завършил статистика за да се досетиш за подобна тенденция още повече, че броя мобилни телефони превъзхожда, или поне аз така мисля, броя активно свързани в мрежата персонални компютри.
По отношение на мобилния интернет дори и в нашата малка страна сме атакувани от „неустоими“ предложения най-вече от мобилните оператори. Интересно е, че въпреки всичко това малко са хората, на които 2G, 3G, 4G, HSPA+, LTE, WiMax изобщо им говори нещо.
Скоро потърсих статии по темата, като се оказа, че от такива Гугъл изобилства, но за съжаление много малко от тях са на прост и разбираем език. Преди да продължа бих искал да направя важното уточнение, че написаното по-долу в никакъв случай не е нито най-подробното, а още по-малко миродавно по отношение технически характеристики, протоколи на пренос или основите на работа на мрежата. Най-малкото обаче бих могъл да се опитам с думи прости да поясня някой основни положения и разликите между различните типове мрежи.
Най-масово разпространените и ползвани във времето са 2G, 3G, 4G, HSPA+, LTE, WiMax. Да, преди някой да оспори подредбата, ще се съглася, че има и 2,5G, 3,5G и тн, на което ще се спра малко по-късно. Нека направим няколко уточнения за да е ясно за какво става дума. Скоростта на свързаност се измерва в Kbps. Скорост 1Mbps = 1024Kbps. Обема свалена информация за единица време е kb/s. Това всъщност ви показва торент клиента когато сваляте филм. За да превърнете Kbps в kb/s всъщност делите скоростта на 8 и получавате обема.
Пример: Ако у дома ползвате 8Mbps = 8192Kbps, а торент клиента ви би следвало да индикира 1024Kb/s = 1MB/s, тоест филм от 700MB ще бъде свален за около 700 сек или приблизително 12 мин…
2G или с други думи второ поколение мрежи. Това е протокола, който моделите телефони ползваха преди години. Трудно ми е да конкретизирам скорост, предвид ниските и стойности. Нека кажем, че трябва да сте човек с наистина здрави нерви за да изчакате отварянето на елементарна интернет страница използвайки 2G.
2,5G се появи в следствие подобрението на структурата на мрежите на операторите. Да, рядко ще чуете някой да ползва наименованието 2,5G, но технологията е по-бърза от тази при 2G и не позволява скоростите на трансфер, такива каквито могат да са при 3G. Разновидностите на 2,5G са две:
Тук вече идва реда на така познатото 3G или трето поколение мрежи. Мобилният ви оператор може да доставя свързаността ви през 3G ползвайки CDMA, WCDMA, GSM, UMTS или който и да е друг от съществуващите протоколи към момента. Това не бива да бъде притеснение за вас или нещо с което да се затормозявате. При 3G-то е като при цифровия сигнал изразяван с 0 или 1, т.е или го има или го няма. Тук бих ви посъветвал преди да се втурнете към най-близкия офис на мобилен оператор, първо да проверите дали в района, в който живеете има 3G покритие. Може би ще има хора, които да ми се изсмеят, но на тяхно място първо бих поразпитал познатите си, за да не се окаже, че и трите оператора у нас не са чак така добре, както твърдят по отношение на покритие за мобилен интернет.
И така стигнахме до 3,5G и 4G. Трудно е да се каже с точност коя технология към кой от двата вида спада. Много често технология, която по пътя на логиката би следвало да е в групата на 3,5G бива поставяна при 4G.
Защо? Нямам представа, може би второто се е превърнало в своево рода символ за най-новото, най-бързото…знам ли?
Обикновено, това което ще ви предложат като 4G е HSDPA, HSUPA (High Speed Download/Upload Packet Access), HSPA+ и тн. При тази технология достъпните скорости са до 21Mbps макар, че към момента са постижими само в тестови условия (скоро Мтел анонсираха подобни скорости при демо тестове на услугата). Реално, ако включим в бройката на ползваните устройства и тези за мобилен интернет от типа VMCC, то постижимите скорости в зони на покритие са около 5-7Mbps.
LTE или Long-Term Evolution е технологията, която най-често се спряга за заместител на всички изброени до тук. Теоритично с нея могат да се достигат скорости около 100-130Mbps, макар че последните тестове в скандинавските страни сочат по-малко от половината, т.е от порядъка на 40Mbps. Колкото и примамливо да ви звучи, поне в България все още не съм чул някой да има инвестиционни намерения в тази насока. Мобилните оператори последните 2 години щедро, или поне така твърдят, наливат пари в това да доразвият и обновят мрежите си до 3,5G стандарти. Малко вероятно е просто така да загърбят всичко правено до сега и да започнат от начало.
WiMax или (Worldwide Interoperability for Microwave Access) е телекомуникационна технология, разработена да предоставя безжична свързаност на големи разстояния за различни устройства (от работни станции и портативни компютри до мобилни телефони). Технологията е базирана на стандарта за пренос на данни IEEE 802.16. Името „WiMAX“ е въведено от организацията WiMAX Forum, създадена през юни 2001 специално, за да приведе в съответствие и междуоперируемост стандарта. Бъдещите надежди са за скорости над 1Gbps, но за съжаление реалността у нас е далеч от това. У нас на пазара оперират Транс Телеком, Макс Телеком и Некском, като предлаганите скорости са от порядъка на 1 до 8 Mbps. За съжаление у нас все още няма оператор, който да предложи устройства (мобилни телефони, лаптопи) ползващи WiMax свързаност.
Ако трябва да погледнем реално на нещата, в повечето случай продажбата, а и покупката се крепят на старият принципа „човешкото око е лакомо“. Имам предвид, че потребителите постоянно търсят възможности за по-високи скорости на ползване, които реално погледнато (говорейки за мобилни телефони) рядко биват ползвани. В крайна сметка скорост от 2-4Mbps е повече от достатъчна да гледате клип или филм, при това в HD качество. Приложенията на мобилния ви телефон ползват и се нуждаят от в пъти по-малки скорости.
И накрая, бих искал да завърша с нещо важно. Няма значение как някой ще нарече мрежата си – 3,5 ; 3,7 или 4G. Много по-важно е въпросната мрежа има ли покритие там където вие живеете, работите или често пребивавате. Може да ви звучи смешно, но на кого му пука (изключвам региона на Кукуш 1), че М-Тел постигат демо скорости от 20 и нагоре мегабита? На никой, защото ако ще да са и 100, те не са достъпни за нас, крайните потребители. За това винаги преди да пристъпите към покупка или подписване на договор за подобна услуга, преди това се информирайте за покритието и качеството на услугата във вашият регион.
Харесва ли ви това, което четете тук? Абонирайте се с RSS фийд или направете безплатен абонамент по е-мейл, за да получавате първи информация за всички мой най-нови материали.
Pingback: Tweets that mention Какво се крие зад 2G, 3G, 4G, HSPA+, LTE и WiMax?! | GSM Spot -- Topsy.com