Скоро ще бъде обявено началото на инвестиционен проект за изграждане на мрежи за широколентов достъп до интернет в 19 отдалечени района в страната. Това съобщи на дискусия за конкуренцията на пазара на телекомуникационни услуги заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Първан Русинов.

Очаква се да бъде проучeна ситуацията в селищата – какви мрежи са изградени, ще има ли търсене на услугата, колко ще струва изграждането на инфраструктура.

Средствата за осигуряване на бърза връзка са 40 млн. лева и са от Оперативна програма „Регионално развитие”. Идеята е общо 500 хил. потребители да получат достъп до новите технологии. Крайният срок е краят на 2011 г. Като начало проучванията са съсредоточени върху три региона:

Първомай-Димитровград-Минерални бани с общо население, което ще бъде обхванато, между 19 800 и 22 хил. жители; Велики Преслав-Върбица-Смядово-Дългопол (между 20 300 и 21 хил. души) и Лозница-Самуил-Венец-Хитрино (между 17 хил. и 18 800 души).

Избраните райони включват между три и четири общини с населени места, в които няма оператор, който предоставя широколентов достъп до интернет и електронни услуги. При класирането са взети предвид селища, които имат над 500 жители, като повече от половината са деца, младежи и хора в трудоспособна възраст.

Останалите критерии са наличието на училища, болнични заведения или медицински пунктове, читалища, предприятия, туристически обекти, земеделски производствени стопанства, малки и средни предприятия, хотели, разработени административни услуги в общинските центрове, включени в оценявания район.

След консултации с Европейската комисия е взето решение проекта да не се ограничава само до трите посочени по-горе региона. Например бързата връзка трябва да стигне до селата в община Велики Преслав (област Шумен) и в община Дългопол (област Варна). В България се наблюдава свръхконкуренция на пазара. Само в София доставчиците са над 350.

Открит остава въпроса кой, и по-важно – как ще гарантира безпристрастното определяне на правилата и изискванията, а не на последно място и крайната цена. Да, ясно е, че в сектора правила почти няма, а тези които ги има не се спазват. Но от друга страна при допускане на „лицензиран“ доставчик и липса на конкуренция, а такава няма да има,  тъй като имам силни съмнения колко доставчика ще отговорят на изискванията, то кой ще регулира цената към краен потребител. Как дадена компания, която ще е единствена на пазара в населено място ще бъде спряна от изкушението да „изнудва“ с цени потребителите.

Смятате ли, че подобен сценарии е възможен? Според вас възможно ли е това да е поредната схема избрани фирми да усвоят поредните европейски пари?