Home » Моите коментари » Кой поръча истерията около СИМ картите?

Кой поръча истерията около СИМ картите?

941 прочита

Малко предистория…

Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) ще предложи решение за ограничаване броя на СИМ картите, които може да закупува един абонат. За това съобщи пред Би Ти Ви председателят на комисията Веселин Божков. Той уточни, че идеята е при три мобилни оператора една физическо лице да може да има три карти, а при фирмите броят да е равен на този на служителите.

Повод за всичко това е случай със закупени над 1000 предплатени СИМ карти на името на 46-годишен мъж от Панагюрище. Лицето, на чието име са взети тези предплатени СИМ карти – Събко Мулешков, е с криминална регистрация и е известен на полицията в Панагюрище. Той е взел съответна сума срещу това картите да бъдат регистрирани на негово име, тоест те са му платили някаква минимална сума, той се е съгласил, тъй като е в затруднено финансово положение.

„Журналистическото разследване“

bTV провеждат собствено „разследване“ по случая, като закупуват СИМ карта от Варна срещу 50лв, която след проверка се оказва собственост на въпросния господин от Панагюрище. След среща с него се свързват и със собственика на магазина, в който е извършена регистрацията за коментар.

Ескалацията

Няколкото предавания, репортажа и коментари с различни гости напълно естествено доведоха и до ескалацията на писма до медията с жалби, проблеми и какво ли още не свързано с мобилните оператори без много оглед дали са или не релативни на коментираният казус. От мътилката изплуваха или по-скоро се откроиха няколко проблема:

  1. Автоматичното преподписване и клаузите на операторите за това
  2. Големият брой предплатени карти, които се регистрират на едно лице
  3. Забавените сметки от М-Тел
  4. Сдобиването със СИМ карти на договор, за които абоната не се е подписвал, или поне така твърди

По казусите:

  1. КРС, и по-конкретно Божков като прецедател, за мен поне яхнаха вълната на „всенародното“ недоволство от клаузите за автоматично преподписване. Операторите веднага „клекнаха“ като по команда и в хор се съгласиха за отпадането им. Какво се случи реално? По общи условия да, точките вече дори ги няма, но с интересна формулировка – след изтичане на първоначално уговореният срок, договора става безсрочен и като такъв се преподписва месец за месец, като изключение правят договорите с включена индивидуална клауза в тях (цитирам по памет, който се интересува да прочете ОУ). Всичко е супер, само че бланките за договори имат въпросната индивидуална клауза и ако искате да сключите договор, то той попада в изключението регламентирано от ОУ. Е, кажете ми какво се е променило и кой е повода за тази народна радост?
  2. Защо никой не зададе въпроса на каква база КРС, а и която и да е чиновническа структура, ще си позволява дори да помисли, че може да налага ограничения върху свободната търговия? Ами ако утре ви забранят да купите повече от един хляб или едно мляко? Ама тези СИМ карти извършили престъпления!!! Ах, тези злобни чипове! Да ме прощава МВР, но нали не са се надявали престъпниците да уговорят искане на откуп (произволен пример) от личния си телефон? Ако ще е така, да закрием мобилните комуникации и да се връщаме на вариантите с димни сигнали, пощенски гълъби и прочие!
  3. Забавените сметки на М-Тел смятам, че съм коментирал многократно и наистина не виждам връзката на това, с останалите „проблеми“
  4. Сдобилите се с карта на договор, без тяхно знание. Да, това е проблем, но явно само аз съм чувал за Икономическа полиция, документни измами и тн. Ама как консултанта не е разбрал, че личната карта не е на лицето?! О, боже каква драма! Това е въпрос на човек, който явно или има ограничено въображение или никога не е виждал фалшифицирана лична карта. Тогава щеше да знае, че снимката може да бъде сменена и консултанта в магазина няма шанса да разбере каквото и да е

Правилните въпроси

В цялата шумотевица никой не повдигна няколко важни въпроса, ей така, докато си тече разговора за злоупотреба с лични данни. Ето ви няколко елементарни такива:

  1. По случая с разследването на bTV се питам как репортерите са научили на кое име е регистрирана предплатената картата? Имената и адреса на господина от Панагюрище, поправете ме ако греша, но не са ли лични данни? Не е ли нарушение даването им и придобиването им?
  2. Да предположим, че са се сдобили с имената на господина случайно. Тогава как са научили колко точно карти има на негово име? Нали не искате да повярвам, че и това го има в Google? Излиза, че с проверката си тези хора не само са се сдобили с лична информация за абоната, но и с точен брой карти. А тази информация може да бъде получена само от едно място….
  3. С регистрираните на негово име (пак за господина от Панагюрище говоря) са извършени N на брой престъпления, опити за такива и тн. По случая се води разследване…Ами до тази информация как достигнаха? Не е ли редно да не се изнася от МВР преди да е приключило разследването? Аз не знам, просто си задавам въпроса…
  4. Свързаха се за коментар със собственика на магазина по телефона, в който е направена регистрацията. Усещате ли колко им върви на тези хора? Да питам ли пак кой, как и защо им е предоставил това инфо?!

Усещането…

…е като за фокусиране в другата посока, или поне на мен така ми се струва. Съмнявам се да съм единственият задаващ си въпроси като тези по-горе, но по-важното е защо журналисти оставят възможност за това?! Може и да съм заблуден, но част от обективността не е ли именно разглеждането на проблема от повече от една страна, както и начините за достигане до него. Иначе нещата си остават в калната локва, от която са извадени.

Какво се оказва?

Май много хубаво не е на хубаво. Или репортерите изготвили материала по случая са с константно кацнало птиче на късмета на рамото или самите те по неспоменати начини са склонили някой, дори повече хора, да им предоставят данни, които не би следвало да се раздават просто така, пък било то и за разследване на журналисти. В крайна сметка нали за това е всичко? Някой, някъде подмята личните ни данни?

Не ми се иска някой ден да попадна в ситуацията на пострадалите. Даже и на тези със СИМ картите. Не го пожелавам на никой, а и самият аз знам колко трудно е да се пребориш със системата. Но също така не ми се иска някой, някъде да дава информация за имената, адреса ми, както и справка колко бройки от нещо притежавам, пък било то журналист, а нека да е от bTV…

Иска ми се…

Ей, така, искам пък! Мое право е сам да взема решение какво и колко да си купя! И бих искал да си остане така, ако е удобно…моля!

rss-via-mailХаресва ли ви това, което четете тук? Абонирайте се с RSS фийд или направете безплатен абонамент по е-мейл, за да получавате първи информация за всички мой най-нови материали.

GD Star Rating
loading...
GD Star Rating
loading...

Сподели с приятели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

− 1 = 1